Дойде ли злото върху вас, не го нападайте, но само се отбранявайте. Дойде ли ви някакво изкушение, изговорете тихо в себе си: “Бог е Любов, Бог е Мъдрост, аз съм Добро, аз съм Истина.” Тази формула е мощно оръжие против злото. Щом се намерите в известно противоречие, проинесете тази формула и мислете върху съдържанието и смисъла й. Произнасяйте я с всичкото уважение и почитание. Дайте път на Бога в себе си да прояви своята Любов и Мъдрост.
Най-малката Любов носи страдания. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието произвежда Мъдрост. Мъдростта довежда до Истината.
Страдайте, за да придобиете живота. Радвайте се, за да придобиете сили за работа. Работете, за да изпълните своето предназначение.
За да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума.
Всички велики, възвишени души, които помагат на човечеството, са минали през дисциплината на страданията, само чрез тях те са разбрали своето предназначение.
“И най-големите страдания, през които минавам, са измет за мен в сравнение с великата привилегия, че съм ученик на ВеликотоВсемирно Братство.”
Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес.
Трябва да се пренесат сто скърби, за да се понесе една Божествена радост. Господ започва със страданията, за да ни кали, да издържим радостта, която ще дойде отпосле.
Ако се заемете първо да научите търпението в живота – всякога и всичко да претърпявате със смирение и радост, ще намерите Истината.
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през този огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер. Характерът – това е човешкият дом.
Всички страдания в света имат за цел само да сформират у нас търпението, да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме.
Щом човек добие самообладание, страданията в живота му сами по себе си изчезват.
Господ казва: “Не считай мъчнотиите в живота си за наказание – те са подтик към повдигане. Не считай нещастията в живота си за наказание – те са лечителен балсам в Ръката, която повдига. Следвайте повеленията на Моя Дух. Слушайте Моите светли духове и вървете по пътя, по който те ви водят.” Ходете по пътя, по който Бог ви води. Слушайте светлите духове и ще бъдете благостловени.
Когато дойдат мъчнотиите, ще кажете така: “Ние имаме право на този свят да растем, да се развиваме, да ържем плод и да узряваме. Това е един Божествен процес, определен от Бога. Никой няма право да спира този процес в нас. Никоя сила в света няма право да спира нашето развитие.”
“В Божествения план е ние да се развиваме, следователно ние сме в пътя на Истината и Божествения живот. Туй право никой не може да ни го отнеме. То е наше собствено право. Дето е Господ, там сме и ние.” Така ще кажете и няма да се колебаете, нито да се страхувате. Кажете ли така, вие сте оградени с мощната сила на Белите Братя и Бог ще бъде на вашата страна, защото Неговият закон е вие да растете.
Господ казва тъй: “Опитайте Ме във всички скърби, във всички най-големи противоречия и когато никой не може да ви помогне, Аз ще ви помогна. Вие ще Ме прославите и ще познаете, че Аз направлявам.”
До тогава, докато се тревожите, докато искате само радости, вие не можете да разберете дълбокия смисъл на живота. Щом е дошъл на Земята, човек доброволно е приел страднията. Откаже ли се от страданията, едновременно с това той се отказва и от благата на живота.
Когато Природата постави някого в ограничителни условия, с това тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа – да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане.
От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова му е даден ум – да мисли, да не се хвърля безогледно в една или друга посока. Като мисли, той пак може да не бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.
Търпението се развива главно при неблагоприятните условия на живота. Ето защо каквото и да ви се случи в живота – добро или зло, не го отбягвайте.
От всички хора се иска търпение. Търпението е едно от великите изкуства на живота. И като те обиждат, да забравиш обидата. Каквото и да говорят хората за тебе, ти няма да станеш такъв, каквъто те мислят. От тебе ще стане това, което ти мислиш, чувствуваш и постъпваш.
“Ако те ударят по дясната страна, обърни и лявата.” Тези думи на Христа са иносказателни. Да обърнеш и другата страна, товя значи да запазиш присъствие на духа си, да не отговаряш със същата мярка. Ако моеш да проявиш самообладание, ти си издържал изпита си и ставаш господар на положението си.
Човек придобива нещо само тогава, когато обработва нещата и те стават негова плът и кръв. Вие не можете да реализирате една своя мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във въс. А след това трябва поливане.
Истински придобивки са онези, с които човек разполага по всяко време и които внасят в характера му нещо благородно и устойчиво. За да изработи нещо ценно в себе си, човек трябва да приложи търпение и постоянство. Нетърпението е резултат на силно развити лични чувства. Когато личните чувства в човека са силно развити, той иска бързо да успява, да се прослави, вскички да говорят за него.
Учителят казва: “Всички мои опити, всички идеи, до които съм достигнал, са реализирани при най-големи мъчнотии и страдания.”
Хората са дошли до сегашното си развитие благодарение на мъчението и страданието. Чрез тях Бог се проявява. Те подготвят човека за обичта и любовта. Те му донасят истинските блага на живота.
Като изучавате живота на Христа, ще забележите, че няма друг човек на Земята, който да се е мъчил и страдал толкова много като Него. Но няма и друг човек, който да е получил толкова блага, както Христа.
Царството Божие се благовествува чрез страданията. Аз изнасям тази истина за пробудените души. Тя не е за всички хора.
При отчаяние кажете: “Господи, аз Те благославям хиляди и милиони пъти.” Три трудни моменти в живота: “Господи, Ти ме изпрати на Земята, Ти ще ме избавиш от това затруднение.”
Във всяко сърце и във всяка душа трябва да се роди Христос. А всяко раждане е придружено със страдание. Следователно страданията са неизбежни.
Страданията винаги обновяват човека. Изпитанията са пробният камък, с който се изпитва човешкия характер. Най-ценното нещо на човека е неговият характер, минал през огъня на изпитанията.
Човек, който носи добродетелта, е като бременна жена. Той трябва да страда за тази добродетел. Не страда ли за добродетелта, която има, той е безплоден човек. Стремежът към благородното Винаги е свързан със страдания.
Радостта е плод, който може да зрее само върху дървото на скръбта.
Обидните думи, които ти казваш на човека, по-скоро тебе ще опетнят, отколокото него.
Ученикът непременно ще мине през вътрешни борби и противоречия, но той не трябва да се обезсърчава. Добре е да се произнасят следните думи: “Душо моя, с теб е Бог. Ти ще победиш. Аз вярвам в един Бог на Любовта. Аз вярвам в един Бог на Мъдростта. Аз вярвам в един Бог на Истината.”
Необикновените явления, които стават в природата, скръбта и страданията имат за цел да пробудят в човека духовното, даго насочат към нещо по-красиво и велико, да го заставят да мисли, да познае разумното в себе си, да познае Бога.
Скърбите и страданията са Божествени рала, които разорават почвата и създават благоприятни условия да поникнат Божествените семена на Добродетелта. Чрез страданията корените на живота ви укрепват, стават по-силни.
Дойдете ли до някакво страдание, кажете си: “Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро”.
Благата на хората идват чрез страданията. Ако можеше без страдания, пръв Христос щеше да спаси човечеството от тях. Ако държи в съзнанието си мисълта за Бога и за Христа, човек няма да има никакви скърби. Всички страдания ще бъдат играчка за него.
Когато скърби, човек добива сила, която му дава възможност да реализира своите мисли и желания.
За да се освободиш отстраданията, повдигни ума си по-високо, отколкото ти е обикновеното състояние. Няма да мине много време и страданията ти ще престанат. Ако се радваш на страданията си, никой не може да ти отнеме радостта.
Когато човек започне да се издига умствено или сърдечно, непременно ще му дойдат страданията. Това е една фаза на неговото развитие.
Страданието учи човека и буди неговата мисъл. Само чрез страданията той познава силата, знанието, благостта и милосърдието на Бога. Само онзи може да види Божието Лице, който е минал по пътя на страданията. Само чрез страданията човек може да бъде в непрекъсната връзка с Бога.
Живият Бог, за Когото ви говоря, взема участие във вашия живот. И когато дойдат най-големите нещастия, вложете надеждата и ще познаете колко велик е Той. В най-мъчните моменти на живота ви Бог казва: “Не бойте се, работите ви ще се оправят.” Няма нищо по-красиво от това да дойде Бог да живее в нас и да направлява работите ни.
Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако загуби близък човек, той казва: “Господ дал, Господ взел.” И при най-големите страдания той е тих и спокоен. Отправяйки мислъта си към Бога, той благодари за всичко, което му е дадено.
Привилегия е за човека да страда. Само добрият страда, а лошият се мъчи. Истинското страдание повдига и облагородява човека. От страданията, през които той е минал, се определя пътя, по който е вървял, и мястото, дето е стигнал. не трябва да желаем по-добри условия от тези, които ни са дадени.
Съвременните хора лошо успяватв живота си, защото се страхуват от страданията и бягат от тях. Така се лишават от благата, които страданията носят, тъй като Бог е най-близо до човека, когато страда.
Истинският човек етози, който носи страданията с любов. За него може да се каже, че колкото по-големи страдания преживява, толкова по-красив и енергичен става.
Хората страдат, защото не се вслушват в своя вътрешен глас и не се подчиняват на стемежите на своята душа. Душата се стреми към доброто и възвишеното. Давайте ход на всяка добра и възвишена мисъл, колкото и малка да е тя. Щом реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете.
Не се оплаквайте от лошите условия на живота. Няма лоши условия. Това, което хората наричат “лоши условия”, не са нищо друго освен стимул, чрез който им се дава възможност да работят върху себе си, да открият даровете, които Природата е вложила в тях.
Закон е: Ако доброволно приемаме малкото зло, голямото няма да дойде. И обратното – ако доброволно приемаме малкото добро и голямото ще дойде. Следователно, откажете ли се от малкото страдание, голямото непременно ще дойде. Приеми малкото страдание като привилегия, която ще те избави от голямото страдание. Ти искаш да не страдаш и пак да се ползуваш от Божията Любов. Това е невъзможно.
Защо и за какво страдате, не питайте, но изучавайте смисъла на страданията. Който се оплаква от страданията, той не е разбрал техния смисъл. Във всяко страдание, във всяко чувство и мисъл е вложен известен капитал, който човек трябва да използва за градиво на своя живот. Има страдания в живота на човека, които не могат да се избегнат. Бог всичко е предвидил, за всичко има грижа. Колкото по-съзнателно понасяте страданията си, толкова по-лесно можете да уравновесите силите на своя организъм.
Всяко противоречие, всяко страдание и всяка болест в живота на човека са резултат на отклонения от пътя, който Бог му е определил.
Страданията са благо, чрез което Разумният свят иска да те освободи от заблужденията. Скръбта е матката на душата, дето всичко расте. Радостта в утроба на Духа, дето вичко зрее. Да превърнем скръбта в радост, това значи да превърнем неразбраната скръб в разбрана. Докато пее, човек намира изходен път в скръбта. Щом престане да пее, всички пътища в живота му се затварят.
Никой не може да познае Любовта, докато не премине през най-големите страдания и противоречия. Когато дойде до най-голямата скръб, човек е до границата на онази любов, към която душата му се стреми. Първият признак, по който човек познава, че е влязъл в областта на любовта, е, че в него настава дълбок вътрешен мир, какъвто никога не е изпитвал.
Търпението е основен стълб в живота. То е първото качество на Любовта. В човешкия характер няма по-благородна черта от него. Търпението не се ражда с човека. То трябва да се придобие. А страданието е методът, чрез който може да придобием търпението. Дълготърпението създава условия да се прояви Любовта.
Светът е свободен да мисли каквото иска, но вие ще следвате своя път. Христос се пожертвува, без да даде външен вид за това. Докато хората не се научат да търпят, със смирение да понасят страданията си, те не могат да разберат Божията Любов.
Единственото място, дето можем да чуваме тихия глас на Бога, това е областта на скръбта и страданието, но не на външните страдания, които всички виждат, а на вътрешната тъга, която човек изпитва при съзнаване на своите погрешки. Това наричаме ние морално страдание.
Който люби, той трябва да страда. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е Любовта. Страданието е почва, върху която Любовта расте. Страданието е условие, за да се прояви радостта. Радостта е плод на страданието. Колкото повече страда човек, толкова повече сладки плодове ще има. Плодовете на реалното и идеалното израснаха от страданията на Христа. Христовите страдания донесоха новата култура на човечеството.
Изпитанията са условия за познаване на себе си и на своите ближни. Бог ви изпитва чрез децата ви, черз жена ви, чрез всички ваши близки. най-малкото вътрешно смущение показва, че още не сте готови да възприемете новото.
Страданията произтичат от ворческия принцип в човека. Който твори, той непременно ще страда.
Вслушвайте се в радостите и скърбите на другите и ако можете, помагайте им. Когато работите за другите, и за вас ще работят. Така ще научите закона Цялото и частите. Вие не знаете, че чрез вас се поучават много от вашите заминали близки. Отваряйте Библията или беседите и им прочитайте нещо. Разберете ли Божественото в себе си, вие ще разберете Божественото във всички хора.
Страданието е признак, че от невидимия свят обръщат внимание на човека. Чрез него той придбива права на гражданство за Царството Божие. Не е ли минал през науката на страданието, човек не може да се ползува от благата на Духовния свят. Когато Божественото приближава до човека, и страданията му намаляват. А когато Божественото в него вземе връх, те съвсем изчезват. Дайте място на Бога във въс. Той да работи, Той да се прояви. От страданията човек може да се освободи чрез Чистота. “Само чистите по сърце ще видят Бога.” Щом влезеш в Любовта, страданията се превръщат в радост.
Любовта на човека към Бога се познава при най-големите изпитания, страдания и нещастия, които го сполетяват.
Дойде ли ви някое затруднение или изпитание, не бързайте да се освободите от него. СТраданието не е нищо друго освен жива душа, която е дошла при теб да сподели скръбта си. И радостта е също такава душа, която посещава хората, за да сподели с тях своята радост.
Който е дошъл на Земята да се учи, ще изпита и радости, и горчивини. Горчивините в живота крият лечебни свойства. те организират силите на човешкото тяло. Без горчивини човек не омже да се лекува. Без горчивини ученикът не може да напредва. Чрез страданията Природата предупреждава човека да бъде внимателен, да не падне в пропастта да изгуби живота си. Като страда, човек става внимателен, вглежда се в живота си и като намери нещо криво, изправя го.
Силата на човека се познава само тогава, когато той е подложен на изпитания. На всеки човек са дадени толкова изпитания, колкото са необходими за неговото развитие.
Ако ти изповядваш едно учение, а не живееш съобразно с него, то нищо не те ползува. Какви ученици ще бъдете, щом не можете да се справите с противоречията?
Онзи, който се стреми към една свещена идея, а същевременно иска да остане на Земята да благува, той не може да носи тази свещена идея. Искате ли да благувате на Земята, Бог ще ви прекара през страданията. Ще опитате горчивини.
Без страдания Истината не може да се разбере. Страданието е външна опаковка на Божията Любов. На човека обаче никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него.
Страданията са причина за прииждането на нови енергии в живота. Разчитайте на енергиите, които идат чрез страданията. Те внасят нещо ново в човека. Направете опит да отречете страданията, мъчнотиите и сиромашията и ще видите, че сте свободни от тях. Повярвай в невъзможното и ще бъдеш здрав.
Който те обича, той те изпитва. Без изпитания не може дасе създаде връзка между Бога и вас. Чрез изпитания човек укрепва и връзката му с Бога се усилва.
Който иска да изпълнява Божията воля, непремнно се изпитва. За да служиш на Бога, ти трява да дадеш нещо от себе си. Бог трябва да живее в теб, да слушаш Неговия съвет. Тогава Той оставя Духа Си да те ръководи.
Иде време, когато човек ще се ражда от Дух, но за това се иска работа – да се приготви той за новите условия. От него се иска работа – да извае себе си, да изработи характер, който да не се сломява от никакви бури и ветрове. Разумното страдание подразбира борба на човека със спънките – външни и вътрешни, за да влезе в новите условия. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и е изпълнил Волята Божия.
Изправянето на човека наричаме възкресение. Възкресението на човека наричаме още пробуждане на съзнанието. Онзи, на когото съзнанието е пробудено, е готов на всякакви жертви за Красивто и Великото в света. Само при страдание и изпитание се познава истинското съдържание на човека. Тогава ти страдаш, но в теб страда онова, което може да се пожествува.
Отнасяйте се съзнателно към мъчнотиите си, за да откриете ценното в тях. Всяка мъчнотия, всяко страдание носи известни блага. Използувайте благата, които радостите и страданията ви носят. във всичко виждайте проява на Божествената Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина.
Страданието прави молитвата на човека по-интензивна, а връзката му с Бога – здрава и съзнателна.
Вие можете да познаете своя Учител само тогава, когато се намирате при голямо затруднение, в голямо противоречие, когато никой друг не може да ви помогне Същото се отнася и до Бога. Човек може да пзнае Бога само в големите противоречия на своя живот.
Вие трябва да бъдете доволни вътрешно, че имате възможност да прилагате принципите на нази Весилак Школа. Страданието е един от предметите на Школата. Сегашните ви опитности и страдания ще узреят за в бъдеще и тогава ще гледате на тях като на големи придобивки. След време всички ваши страдания ще се превърнат в скъпоценни камъни.
Докато е на Земята, човек ще губи Любовта и отново ще я намира. Това е неизбежен процес. Като изгуби човек същественото в живота, стремежът му се усилва повече в усилието да придобие загубеното. Придобие ли го, той знае вече как да го пази.
Когато страда и се мъчи, човек изпитва известно напрежение. То е напор на неговата душа да види и познае Бога. Тогава той е готов на всички жертви. При страданието нечистотиите в човека изгарят. Колкото по-големи са страданията, толкова по-големи са възможностите за прочистване, т.е. за освобождаването му от заблуждения и противоречия.
Страданията се сменят с радост като условие за почивка. радостта е отдих, който се дава на всички страдущи. Не съжалявайте, че страдате! Без мъка и страдания нищо не се постига. Само чрез страданието индивидът, семейството, обществото и народите се облагородяват.
При сегашните условия на живота страданията и радостите са двигателни сили, необходими за растенето и развитието на човека. Ако страданието и радостта престанат, моментално ще престане и животът ви. Не се молете да се махнат страданията, а се молете за знание и мъдрост. Няма същество, колкото и малко да е то, да не участвува в страданията.
Докато материалните стимули съществуват в света, ние не можем да избегнем сегашното състояние на нещата. Сегашните радости и скърби се основават на тях. Този живот обаче трябва да се свърже с нещо по-висше. Има един път, който може да освободи човека от страданията. Това е пътят на Любовта, който Христос ни посочва в Евангелието.
Ако дойде нещастието или страданието при теб, кажи: “Дай ми пет минути на разположение да свърша работата си.” Тези пет минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти е изпратил изкушението.
Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никакъв начин не може да се обясни. В изпитанията има нещо разумно. Който се справя разумно с изпитанията и мъчнотиите, той се мъчи в началото, накрая благува. Който иска да избегне изпитанията, в началото благува, накрая се мъчи.
Ние сме на Земята. Условията се проявявята чрез хората, но не са хората причина за благата у нас, нито за неприятностите и страданията ни. Всички велики и възвишени души, които помагат на човечеството, са минали през дисциплината на страданията. Само чрез тях те са разбрали своето предназначение. Без страдания те щяха да си останат обикновени хора.
Чрез страданията, от една страна, човек изучава хората, а от друга – възпитава себе си. Чрез страданията се култивират добродетелите. Страданието прави човека милосърден. Щом придобие милосърдие, страданието се оттегля. Единственото средство за освобождаване от страданията е милосърдието. Злото пък се лекува с доброто, с любовта, милосърдието и ред добродетели.
Всяка добродетел съдържа в себе си специфичен вид лъчи, които действуват лечебно. Отрицателните чувства, противоречивите мисли също така отделят специфични лъчи, които се отразяват вредно върху организма.
Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят. Така животът им ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвооение в идеала на човешкия живот, животът на хората се обезсмисля. Те започват да се карат, да спорят, вследствие на което идват страданията.
Понеже живеете в свят, пълен с противоречия и мъчнотии, от вас се изисква разумност – добре да носите страданията, без никакъв протест и роптания. Не бързайте да се освободите от скръбта си, да я стоварите на гърба на другите. Добрият човек всякога се товари, а лошият се разтоварва.
При обикновения живот човек има малко мъчнотии, но реши ли да води чист и свят живот, мъчнотиите се увеличават. По-добре е да страдаш на младини, отколкото н астарини. По-добре е да изплатиш дълга си, когато имаш, а не когато нямаш.
Страданието е стремеж на човешкия дух да мине в областта на радостта. Обаче никой не може да направи крачка напред към радостта, ако не е минал през страданието.
Който иска да участвува в радостите на живота, той непременно трябва да приеме страданията, които са неизбежни. Когато страда, човек постепенно влиза в реалността на живота.
Страданията са за предпочитане пред мъчнотиите и нещастията. СТраданието е път, който дови към спасение. Мъчнотията обаче се подчинява на друг закон. Тя води човека към безизходния път, а страданията – към възход.
Като страдаме, Бог излива Любовта си към нас. Без мъка и страдание нищо не се постига. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. Ако Христос не беше изпил горчивата чаша, светът щеше да бъде лишен от всякакво благо. В горчивата чаша се крие Божията Любов. Без препятствия хармонията е непостижима. който е готов дастрада, само той ще цъфне, ще върже плод и ще даде плод. Докато не прояви силата си, човек не може да се развива.
Мъчнотиите именно са условия за работа. Ако само говорите, без да работите, бедността си остава бедност, неволята си остава неволя, болестта и невежеството – също. Даром се дават само условията, а ти ще работиш и ще учиш да постигнеш нещо.
Който няма воля, не може да се освободи от страданията, колкото и да мисли. Щом имаш воля, и в дъното на ада да влезеш, сам можеш да се освободиш. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение към Бога. Душата се проявява чрез съзнание.
За всяко постижение скъпо се плаща. Който иска да придобие нещо велико в себе си, той трябв ада го изплати със съответната за него цена. Плащането не е нищо друго освен страданията, които човек преживява на Земята. Колкото по-велик е човек, толокова повече страда. Природата определя гениалността и величието на хората според страданията, които те понасят. Реши ли човек да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален.
Много страдания на хората не са предвидени в Божествения план. Те сами си ги причиняват. Тези страдания именно могат да се избягнат. Например някой се влюби в парите си, трепери над тях като за нещо свещено, без което не може да живее. Откраднат ли парите му, той страда, мъчи се, дохожда до отчаяние. Да се влюби човек в златото, това е особен род престъпление.
Зад страданието се крият разумни същества, с които трябва да се запознаете. Те се интересуват от вас, грижат се като за свои деца. Колкото по-голям е интересът им към вас, толкова вашият живот се подобрява. Колкото повече се усилват страданията ви, толкова повече те ви помагат.
Досега аз не съм си позволил да се моля на Бога да ми отнеме страданията. Помнете: Човек не може да се развива и прояви без участието на Божията благодат и без Неговата светлина и топлина. Без Божия Дух няма напредък, няма развитие. А той се проявява чрез хората. Не мислете, че нямате нужда от вашите ближни.
Всичко, което Бог е създал и на което обръща внимание, и вие трябва да го зачитате. Влезете ли в областта на страданията, трябва да вървите докрай. Дойдете ли до последната крачка пред вас се разкрива хоризонтът на Любовта и вие влизате в новия живот като граждани на Новото Царство – Царството на Любовта.
Като ученици на велика Школа вие ще бъдете заставени да учите. За тази цел ще ви изпратят при някой лош баща, при някоя лоша майка или при лоши учители, да придобиете някои опитности. Не придобиете ли опитности, земният живот е безпредметен. Бог ще ви изпрати като слуга при лош господар, докато се научите да изпълнявате Волята Божия. Щом изпълнявате Волята Божия, и господарят ви ще бъде доволен. Той ще ви осинови и ще ви направи наследник на богатството си.